В края на март тази година ,в един слънчев пролетен ден,такъв в който не те свърта в къщи решихме да излезем сред природата .Зажадняли за разходка на открито,се отправихме в посока Стара планина.Пътувайки не можехме да се насладим на приятните гледки ,които се разкриха още с излизането от града.Навсякъде се усещаше как природата нетърпеливо се възражда за живот.Някак естествено се оформи идея за маршрута ,по който да се движим.Естествено имаше и един бръз преглед на пътната карта от моя страна.И друг път сме пътували в тази посока ,но никога не сме се отбивали да разгледаме Етъра.С ясна цел пред нас ,залакатушихме по завоите към връх Шипка.Винаги минавайки от тук ,съм се възхищавала на изгледа,разбира се когато има такъв.Защото ,да минаваш през този проход ,когато е лошо времето си е изпитание и освен мъгла ,дъжд и някой огромен камион пред теб ,едва ли ще видиш нещо друго.За щастие този път видимостта беше добра.Спряхме горе за почивка . След кратко колебание дали да се качим до паметника на Шипка или да го оставим за после решението дойде от самосебе си .Излизайки на вън усетихме щипещия мартенски ветрец .Слизането по северния склон ни се стори бързо и неусетно видяхме табела указваща посоката към етнографския музей"Етъра".Той се на мира на осем километра южно от центъра на Габрово.
             Етъра дава представа за живота на типичното българско занаятчийско селище преди 150 години.Старите къщи пресъздават духа на българското Възраждане. 



Видяхме работилници,в които са представени наживо занаяти-фурнаджийство, шекерджийство, билкарство, ножарство, тъкачество, гайтанджийство, кожухарство, стругарство.Може да опитате ментови плочки ,симид и други лакомства или да си дакупите сувенир
.Имаше доста хора.Беше тихо ,свежо и много приятно.Чуваше се само ромона на река Сивек.Водите й задвижват съораженията в работилниците.




 Това е даракчийницата.

                Оказа се, че по Цветница, Великден, Гергьовден, Еньовден, Петковден и Коледа  тук оживяват стари обичаи.
                На входа на етнографския музей забелязах ,че се продават от онези туристическите книжки.Такава имах ,когато бях дете.Дали от носталгия по отминалото безвъзвратно детство и незапълнената книжка ,се сдобих с такава и сега .Подарих я на дъщеря ми .Нали  казват ,че родителите искат децата им да осъществят техните мечти и стремежи .Така малко на шега вече в туристическата книжка се мъдреше първия печат.Никой не е мислел, че ще обиколим в последствие ,пак така на шега поставяйки печати,повече от половината обекти.
                Ами това е само началото ...

Много е хубаво там. И истинско.
....и това е само началото...на КРАСИВА БЪЛГАРИЯ!

ехей! като една габровка мога само да се гордея:)))) следващия път отидете до боженци - има какво да се види и там

В боженци ходихме ,но това си е отделна тема :)))